Доц. Огнян Минчев: Политическите лидери в България трябва да поемат отговорност за управление
Доц. Огнян Минчев е български политолог, лекар на социологическите науки.
За да оценяваме всъщност политическата обстановка, основана вследствие на изборите, е належащо да чуем политическите водачи. От нощес насам те оставиха нашего брата - социолози, политолози, анализатори - в нежеланата роля да вършат сметките без кръчмаря. Верно, груповият кръчмар е крепко измърсен и се чуди какво да облече, че да поприкрие обстоятелството преди да излезе пред камерите. Това е ненужна тактичност - всички знаем защо оцапване става дума - и като количество, и като качество.
Когато не си си приключил работата - клиентите ти се сърдят, гонят те, съдят те - и си намират други майстори. В политиката другите майстори все по-често са фокусници, които играят роля. Не че могат да свършат нещо - да зидат, да шпакловат, да бъркат бетон - само че са положителни имитатори. Идват с огромни лопати, с огромни обещания и още веднъж излъганите мющерии скоро се оказват в още по-голяма неволя, в сравнение с са им натворили предните - " систематичните " майстори, дето също доста им знае устата. Само че бедата е сторена - градежът е крив, изоставен и продънен. А клиентът отново си е платил - и отново не е получил нищо от това, което е поръчал.
Дотук с метафорите. Допреди два месеца имахме държавно управление, толерантен народ, позитивно очакване нещо да се свърши - нещичко.
Големите майстори на " сглобката " се фръцнаха и събориха така и така паянтовото сходство на обща постройка за страната.
Причините сме ги обсъждали неведнъж - те могат да послужат за пояснение, само че не и за опрощение. Събориха сглобката... Тарикатите се наиграха, реформаторите зарязаха художественото оформление на постройката, на която и грубата зидария не бе довършена. Колективният №КОЙ още веднъж се оказа единствения печеливш от разпада на това само допустимо държавно управление.
Днес е късно за причини " какво би станало в случай че... " Станалото - станало.
В Париж Макрон мъчително изгуби европейските избори в интерес на мадам льо Пен...
И незабавно разгласи нови парламентарни избори. Така се прави. Първо, тъй като това са разпоредбите на демократичното ръководство. Второ, тъй като форсирането на обстановката, с всички следващи опасности, заобикаля най-лошия вероятен резултат - гниенето на статуквото, което с едни последващи постоянни избори ще бъде още по-сурово осъдено.
Каква е поуката от френската политическа драма за нас самите?
Политическите водачи в България би трябвало да поемат отговорност за ръководство, което да избави дребното останало доверие на жителите.
Те към този момент всеобщо отхвърлят да вземат участие в несериозния политически карнавал. Голяма част от тях отхвърлят да участват, а останалите все по-често овластяват шутовете на карнавалната сцена - ей по този начин, на инат. Опитайте се отново да се скатаете, господа политически водачи! Опитайте се да ритнете празната консервна кутия надолу по пътя към есента, към нови парламентарни избори - седми подред за три години. Там ви чака същинското наказване за безхаберност и безнаказаност...
Някой да не се обърка - приказваме за водачите, а не за тези, които са инцидентно и неуместно назначени за политически водачи. Тези, последните, е време да си вървят. Ама няма оправдания, няма причини - " Не стана тъй като... " Щом поръчката на клиента - груповия жител - не е изпълнена, вдигайте си чукалата и си отивайте.
Стига сте се правили на такива, каквито не сте!
